happy bday to me

хиляди хора, емоции, приятели... всичко е прекрасно, усмивки по лицата на децата, телефона ми не спира да звъни, да, аз имам рожден ден, да всички ме обичат, всичко е чудесно... и всички вие и аз... въртим се.. върти се света, после се разтриса... уморена съм, повече от всякога.  искам да се наспя, тялото ми не издържа. но танцувам. за пореден път развявам коси и съм щастлива, щастлива, щастливаааа... обичам ви, това е истината.  всичкитевсичкитевсичките... ей така сте се събрали на едно място, при мен, заради мен. а твоят глас в телефона... ми действа като нещо, което събира у себе си всички възможни цветове или пък просто няма цвят, който да може да го опише. липсваш ми и те обичам, гласът ти е мой, роден и близък, далеч си, но няма значение... ти си част от мен.

седя в тишината до прозореца
и пътят на мислите ми е пресечен
задръстено дишането
отново прекалила с всичко
ден като този, в който не ми е весело,
не ми е смешно
а по-скоро озъртащо
и търсещо
не ми се говори, не ми се гледа в ничии очи
безразлични са ми човешките същества
и вечните им тегоби

отдъхва ми се
с някого
който не е така сложен и съществен
просто просто просто
не усложнено
никак

твоите си сложности
оставаш си постоянен и вечен герой на белите ми стихове
в един или друг момент трябва и да ти благодаря
за вдъхновението естествено
няма за какво друго

не ми се пише, не ми се учи
потъва ми се
в дъната дълбоки
все по навътре.. бягам, тичам крия се
саунтракът ми бучи в ушите

give us a little love... we never had enough

искам те

за малко за много

празно ми е

пълно ми е

спи ми се

искам да плача

не, не ми се прибира

ще вървя

през шишман

все нататък

оставете ми лудостта

още няколко години

още малко да се посмеем

аз и онази червенокосата

с безкрайните крака

оставете ни

да поживеем животите си

ей, така

без страх и причина

без омерзение

и ангажимент

виснал на врата като камък

страх ме е. повече от всякога. искам да разперя криле и не ми достига сила. всичко е само на една ръка разстояние, а е толкова далеч.

* * *
в топлата майска нощ
зреят бръмбари
с крачката нагоре
се пукат в клепачите ми
и предсказват умора

в неделната вечер
има лунно сияние
идват песните на тополите
и очакването за трепет

аз съм все така сама
в стаята
и блажена
нищо не чакаща
и нищо не липсваща
но само защото
знам, че си там някъде
и те има

и ето те теб, целия в кафяво и тази брада
хубав си
а най-хубавото е, че си ти
от глава до пети
минава ми болката още щом те видя
отдалеч
после ръцете ти са си мои
и е у дома у дома у дома

щом е способно да ми налее очите, да ме накара да настръхна... да залитна, да изкривя устни в усмивка, да затворя очи и накрая да оставя сълзите да се промъкват под клепачите ми, докато ми стане хубаво, хубаво, хубаво...  значи е истинско! и си заслужава.

толкова ли е лошо,че
искам част от теб да притежавам,
да споделям

заниманията ти, музиката,
плочите, книгите...
хора като теб
и като нея,
аз самата съм такава
вълнуват ме луната и морето, доорс,
ален делон, бергман и старите руски песни
рисувам с кръгла акварелна четка
и зареждам японския си фотоапарат
с чернобял филм
слушам китари заедно с щурците
и  спя под открито небе
зимата се търкалям с кучето в преспите
а лятото тичам гола по плажа
ровя се в книжарниците с часове
и заобикалям по малките улички
взирайки се в задните тихи дворове
на тавана в моя дом пазя скъпоценности
достатъчни да запълнят с живот три триетажни къщи
сънувам дракони, летящи кораби
и непознати минали любови

бих ти дала да притежаваш малка част
от това
ако ти вдигнеш завесата
на твоите светове
поне малко