страх ме е. повече от всякога. искам да разперя криле и не ми достига сила. всичко е само на една ръка разстояние, а е толкова далеч.

* * *
в топлата майска нощ
зреят бръмбари
с крачката нагоре
се пукат в клепачите ми
и предсказват умора

в неделната вечер
има лунно сияние
идват песните на тополите
и очакването за трепет

аз съм все така сама
в стаята
и блажена
нищо не чакаща
и нищо не липсваща
но само защото
знам, че си там някъде
и те има