не ми се пише, не ми се учи
потъва ми се
в дъната дълбоки
все по навътре.. бягам, тичам крия се
саунтракът ми бучи в ушите

give us a little love... we never had enough

искам те

за малко за много

празно ми е

пълно ми е

спи ми се

искам да плача

не, не ми се прибира

ще вървя

през шишман

все нататък

оставете ми лудостта

още няколко години

още малко да се посмеем

аз и онази червенокосата

с безкрайните крака

оставете ни

да поживеем животите си

ей, така

без страх и причина

без омерзение

и ангажимент

виснал на врата като камък