есен

щастливо. просто се сещам за миналата есен и за студа. сега е топло, по-топло, най-топло. грее отвътре, отвън от всякъде. процежда се през пердетата, през цепнатините на перваза. най-важното-осветявам си го сама. сама съм си камина и свещ и калорифер и всичко... е има няколко странични чифта вълнени чорапи, на които съм благодарна.за вълнените чорапи. срещнах ги през пролетта. колко хубаво. сега ми носят усещане за цялост, за смях, за приятелство.
случват ми се странности, както винаги на мен ми се случват, на кой друг. и постоянно имам усещането, че нещо грандиозно предстои или пък се заформя в момента. в кратки мигове се отделям от земята, виждам се отгоре и всичко е някак незначително, освен особената светлина, която излъчвам в присъствието на точните хора. усмихвам се и се връщам.
харесва ми как продължават да отпадат някои фактори в живота. а други все така остават. как не ги променя времето, как не ги отмиват вълните, незнам. интересно колко ще издържат в този си вид. нося се на една малка платформа в океана и чакам лодката да срещна. търпеливо.
и знаете ли какво... "lovers in my bed" ... they dont look the same.

смисли

цялата съм клише
разтичам се от яд
заливам се в тишина
предпазвам си гласа,
да взема утре по-високи тонове

разбърквам косите си
оставям ги на вятъра
да следват птиците
по облаците на онова
розово небе

надвечер
надвиснали, стаени световете,
побрали се в една лула
в ръцете ти,
на пейката,
при гълъбите,
където не спират измислиците
да се тълпят
по плоските керемиди
на нашия град

по пътеките, които водят към дома ми
събирам стъклени перли
все по-търкулнати
все по-бляскави
гоня ги търся ги
мамя ги
имам ги
прибирам ги в кутии
крия под леглото
само за мен
забравям ги
с години

взимай си времето, дето не го даваш на никого
взимай си тесните гърди, в които не се побира детски юмрук
взимай си дарбите, тръпчинките, хубавите фенси занимания
с веселите ти приятели, с хубавото ти куче
с малката ти лъскава количка
и онези кецове на задната седалка
взимай си пръстена,
взимай си гривните
кестените
сушените цветя
малките китайски вазички
рецептите за суши
и клечките за хранене

взимай си всичко
остави ми само себе си
за още час
да се полюбувам на отражението ти
в огледалото

"Обичам, когато гол мъж се реши в банята пред високо цяло огледало. Сресва назад мокрите си коси. Това е класа. Обичам да си слага на страните нагарчащ парфюм, а леко да се подсмихва."*

час ще ми стигне. да ти изкажа вечността в сърцето си
да ти приложа тъмните хватки от задната страна на луната
да се укротя в подножието на ръцете
и да заспя уморено

на излизане не ме буди
остави ми бележка по полската мишка
и й предай, че си ме обичал


*Виктор Ерофеев, Мъжко богатство

ти

“помниш ли тихото влюбване?”

“помниш ли първата нощ?”

усмивките през тълпата...

студеният вятър в четири сутринта

“помниш ли първата среща?”

“петчасова.”

и всички дежавюта,

и усмивките, и недомлъвките

лекото довършване на изреченията на другия

с думите “да, знам, знам го това усещане”

черната ми рокля, черното цвете в косите

случайно се докосват ръцете

сред стотина други около нас

“усмихни ми се пак, искам само теб да усещам.”

“толкова си хубава.”

“толкова си истински.”

“толкова ми е хубаво”

нереално е...

“искаш ли да остана до сутринта?”

“вече е сутрин, чуваш ли изгрева?”

не обичам сутрините, те ни разделят в две различни посоки

за да ни съберат в друга вечер

и ноща пак да е силна, могъща

както никоя друга

“защо не ни го позволи? защо?”

“Ти.”

червената шапчица

да, плаче ми се защото нищо не остана в кошницата
раздадох до една питките със масло и сирене
а бях тръгнала към баба ми
не срещнах Вълчо,
а срещнах по пътя
две три заблудени гъсеници,
изядоха ми питките
мамка им
докато ги чаках да станат на пеперуди
после разбрах, че са някакви други
не им растели крилца
а все оставали да си пъплят
по мекия мъх
на влажната гора

silence tells me secretly.... everything

тишината мълчи ли в прозореца?
зад решетките на обявеното щастие,
зад крайните стъпала,
на тъмното стълбище
вървежът е така спокоен между три и четири
сутринта
прибирам се и има път към моя дом
нося примирението в гърдите си
за една неосъществена снимка
люлея се между сега и преди
не искам да се връщам назад
не искам това дежа-вю
съдбата има велико чувство за хумор
мамка й на иронията
и на цинизма
if you don`t know what it is - it`s Jazz!
then you are so jazzy, `couse I really don't know what the hell are you!

празно. отвън и отвътре. някой се смее...смея се и аз, разтеглям устни в усмивки, но не е истина.
животът на прилепи и охлюви. охлювите се влачат бавно, прилепите излитат диво и безпаметно.
после празна стая. мирише на дърво, на гора. празно. сухи очи, дори няма истинска драма и рев. коридорен или завит през глава, огласяш всяка брънка на матрака.

пречупват се вселените у мен
а на касата ми искат лична карта
за трети път тази седмица
после един младеж ми казва:
" наистина ли си на..."
"да, наистина"
отговарям му аз,
а си мисля за теб.
къде си...
няма значение.
вече всичко е такава плява
и омерзителност
до едно време,
в което потъват стъпалата ни
като в гладко, прозрачно езеро
после се правим, че сякаш не съществува.
и като едно време, лек пиянски разговор,
в който обаче не завалям нито една дума
и не казвам нито една истина
всичко е парфюмирано до припадък,
извезано зад пердета, зад дантели,
така страшно прикрито, да не би случайно да
заподозреш,
да ме сгащтиш на местопрестъплението
наречено копнеж.
усмихвам се, сякаш зад прикритието на
розов захарен памук, искам да ти кажа, да ти кажа...
има ли смисъл... от тези думички,
хитри и претендиращи да бъдат мен.
не, няма.
мълча до последно
като партизанин,
като тихата принцеса, която шиела ризи за братята си лебеди
а тя май беше някакво селско момиче...
пък се ожени за принца?
виждаш ли... как с мълчание се постигат някои неща
само дето аз повече не искам да се женя за никакви принцове
само искам да си потопим отново ходилата в гладкото езеро
и да забравя, да забравя... че съм имала идея за някакъв...без значение до колко...
нормален живот.
отказах се отдавна, погребах зад хълма
идеята да бъда като другите
ще ми простите ли всички, чиито сърца премазах като валяк?
дано.