ти

“помниш ли тихото влюбване?”

“помниш ли първата нощ?”

усмивките през тълпата...

студеният вятър в четири сутринта

“помниш ли първата среща?”

“петчасова.”

и всички дежавюта,

и усмивките, и недомлъвките

лекото довършване на изреченията на другия

с думите “да, знам, знам го това усещане”

черната ми рокля, черното цвете в косите

случайно се докосват ръцете

сред стотина други около нас

“усмихни ми се пак, искам само теб да усещам.”

“толкова си хубава.”

“толкова си истински.”

“толкова ми е хубаво”

нереално е...

“искаш ли да остана до сутринта?”

“вече е сутрин, чуваш ли изгрева?”

не обичам сутрините, те ни разделят в две различни посоки

за да ни съберат в друга вечер

и ноща пак да е силна, могъща

както никоя друга

“защо не ни го позволи? защо?”

“Ти.”