silence tells me secretly.... everything
тишината мълчи ли в прозореца?
зад решетките на обявеното щастие,
зад крайните стъпала,
на тъмното стълбище
вървежът е така спокоен между три и четири
сутринта
прибирам се и има път към моя дом
нося примирението в гърдите си
за една неосъществена снимка
люлея се между сега и преди
не искам да се връщам назад
не искам това дежа-вю
съдбата има велико чувство за хумор
мамка й на иронията
и на цинизма
if you don`t know what it is - it`s Jazz!
then you are so jazzy, `couse I really don't know what the hell are you!
Отново се чувствам близо до това, което пишеш тук Do. Дали е истина или плод на въображението ти няма значение... Някой някъде го чувства наистина.
ОтговорИзтриване"I really don't know what the hell are you!"
Това ми се искаше да изкрещя и аз тези дни, защото бях с нещо, което не бих могла да нарека човек, но не беше и свръх робот, защото второто би изпитало повече чувства и емоции от другото...
Тъжно... хората умират, не телата им, умират душите им.
Violka, винаги е истина, отражение на вътрешните ни вселени.
ОтговорИзтриване"хората умират, не телата им, умират душите им."
нека пазим собствените си души. и нека е светъл денят ти! .)) Do