толкова съм крехка напоследък. смалила съм се отвън и отвътре. толкова малко ми трябва някой да ме разплаче. толкова ранимо е всичко в мен. като рохко яйце се крепя, да не падна. и нямам нужда някой да ме гази с калните си ботуши. открита рана съм. на ръба на лудостта. любов ми трябва. не бледите й копия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар