и всички сте ми такива приятели и ме обичате или съм най-важното нещо в живота ви или съм друга дума пълна с прах, торба, въздух, перушина. да. обаче или искате да ми изпиете кръвта или въздуха или в най-добрия случай - енергията. и когато аз имам нужда, няма никой. заспивам с бялата ми котка, която никога нищо не иска и винаги идва да оближе сълзите ми... няма нищо друго. само тишина и аз, монитора на лаптопа, чукането по клавишите, буквите. дори цигари вече не ми правят компания, защото ги отказах. сама съм. сама се опирам на себе си и не падам. движа се, мърдам, всичко е наред. чаршафите ми миришат на мен и всичко е семпло. сутрините споделям само с някой лъч минал през рибите на пердето ми. но какво от това? всичко е хубаво. и в тази самотност няма нищо лошо. по-лошо беше, когато вечно някой ме притискаше към себе си, а аз исках да се откъсна и да бягам, бягам, надалеч, без да се обръщам и без да се завръщам. ще се повторя пак с това, че веднъж приятел ми каза, че винаги ще имам близък човек до себе си. защото съм такава. да, обаче близостта понякога е така едностранна, че просто не й се получава.
разкъсващата самота като сливане с околното ;)
ОтговорИзтриване