Смърт на мишките и на малките мисли

отдавна не съм пушила така в стаята си, на светлината на лампата образите стават магични. вие се кълбото на дима и плете на една кука спомени от миналото. музиката ме държи опряна до стената. колко сладко е да си спомняш за болката, когато вече не си в неин плен. пипалата на забравата ме отведоха на сигурно място, чак на другия бряг. останало е само едно малко зрънце в корема, което е готово да прорасне, ако пак се появят наченки на страдание. но времето обвива в безразличие и любовта по невидимите ръце се стопи. хиляда нощи заспивах с безплътното лице на възглавницата си, целувах вятърните му устни и заспивах в прегръдката на небивалото. сега си мъртъв призрак на мъртвите копнежи. простреляни през корема, лежат на някоя пътека, далеч от мен, в друга вселена. път пореден аз съм спасена.

веднъж ми каза, 
не спирай да пишеш, 
аз отговорих, че ако това се случи, 
вероятно ще съм умряла. 
много дни вече мълча, 
а ти дори не ме попита жива ли съм.

разливам окончания, местя душата си от джоб в джоб и се нося на платната на видимостите. отвъд живеем друг живот, откъснати и вплетени еднакво. намирам се на разстояние, далечно точно толкова - колкото е  нужно. безметежност. от нищо необезпокоявани се вливаме един у друг. с опознаванията и с минутите, които летят. безкрайно дълга е нощта, когато съм далеч. а като миг отлита денят, в който съм при теб. намирам се в ръцете ти, намирам се у себе си. възпитавам и вдъхвам живот на мечти. сякаш всичко е по-лесно, а всъщност не. но поделено на две е товар, който не тежи. припомням си какво е любовта. и всяка вечер записвам новото й значение в тълковния си речник. до тук са около двеста. по едно за всеки ден от седмицата.

 Ф.

обичам те,

дори такъв

това си ти

не се изменяй

с онази твоя лековатост 

на израза и на усмивката. 

с ръцете  -  дейни, устремени

с устата - захаросана ябълка

с душата - трептяща и жива вселена

обичам те, дори, когато 

не знаеш, 

дали ме обичаш

дори, когато искам да си тръгна 

и да срещна друг

обичам те, 

не заради идеята, а защото се случи. 

случихме го

посяхме семена в сърцата си, 

посяхме се един у друг

излизат кълнове - ластари, 

които искат да живеят

със силата на всяко, 

току-що родено, 

със слабостта 

на всяка млада клонка

усмихваш се, четейки

зъби ме обкръжават, 

блеснали в усмивка. 

зъби, отминали дни. 

бляскави повърхности, 

счупени мивки в лицата ви. 

разтегнати кръгове,

така и не разбрах 

сърцето ти ледена висулка ли е? 

пропускаш лъчи през 

ситото на съзнанието, 

колкото да оцелееш, 

но не и да се разтопиш безпаметно. 

аз съм вода 

течаща 

по пролетните склонове 

на планината. 

вливам се в реките, 

тръгвам към световните океани. 

еластичното сърце живее хлъзгав живот. 

гмурка се в дълбочините си. 

достига тъмни и страшни пространства, 

в които не е влизал никой.

усмихваш се.

четейки.

да кажеш не понякога е по-трудно, от колкото да кимнеш с глава и да продължиш със съгласията. перфекционисткото ми начало ме кара да разрушавам въздушните кули в сърцето си. път пореден, път тепсия. път се шири и ме обгръща. компромисите не са на точното място, когато няма нищо друго, освен тях. пазенето на счупената ваза, няма смисъл. крилата да си кастря - не е в стила ми. не съм аз, когато марширувам под нечий чужд съпровод. засилвам се за скок и не зная къде ще се приземя и дали ще действа гравитацията и този път. понякога скокът не приключва на земята, а се заклещва някъде между облаците. търсенето и лутането не са еднакви стойности. аз търся и никога не се лутам. залутвала съм се единствено между чуждите артерии в стремеж да намеря капка чувство, породено от усмивката ми. когато не го намирам, винаги си тръгвам. на часа, на секундата.

тук съм

здравей, любов под лъжичката. пълзяща в корема ми и изкачваща върховете по хранопровода, трахеята, загнездваща се под езика и оставяща вкус на крем-карамел, след като съм целувала устните ти.

искам да летя с теб, да прескачам океаните като локви и да не се уморявам да откривам любими места по тялото ти. думите ти, зъбите ти, бенките ти... всяка малка част и затънтена улица в душата ти - искам да я обходя като откривател на нови вселени. дръж ме за ръката и ме изпускай само, когато ти стане горещо. а когато пак задуха вятър, аз съм тук.

времето най-сетне е хубаво, а аз съм замряла в собствената си кожа. непоносимо настроение. непоносимо за мен, непоносимо за другите. искам да изляза и искам да остана. искам да те видя и искам да те напусна. искам да се прибера вкъщи и искам да остана тук, в леглото ти, докато те видя на вратата. искам да ти родя деца и да се оженя за теб и искам завинаги да те забравя. искам да те обичам до последно и искам да те смачкам с върха на обувката си. искам да сляза до магазина и да си купя цигари и искам да ги откажа. искам да сготвя нещо, за да има какво да вечеряш и искам да изхвърля хладилника през терасата. искам да спя и искам да съм някъде навън до късно. 

но най-вече искам да потъвам в съня ти, да извирам през устните ти, да се събуждам в косата ти и да се заравям в диханията ти. и искам всяка нощ да ме прегръщаш така, както вчера. 

а после отново искам да си тръгна. и стъпките ми те напускат, заглъхват и забравят пътя към дома ти.