ти си космос. той е звезда в черното ти.

малка моя, ако ти кажа, че думите му, неповторими, които ти говори до сутринта, бяха думи за мен. ще те заболи ли, ако ти разкрия всички вплетени пространства, интимности, близости, копнежи, които ни отделяха безкрайно от вселената и ни караха да вярваме, че с него сме едно. предопределености. първата целувка, на пейката, на която седмици по-късно седяхте вие двамата. площадите, смръзналите се ръце се докосват, сърцето ни е едно и бие  с нов ритъм. на мястото си е. души-половини.
музиката, диханията, всичко, което споделяше с мен. той е така нежен, така крехък, в очите му плуват смърти. той е единствен, ти си единствена. думите ви. вашивашиваши!!! само вие. двамата. обещанията и не-обещанията. магията, притеглянето, малките, детски, плахи целувки. уверенията, че теб е чакал, уверенията, че ти си фея. нимфа. сълза, която се спуска по рамото му. вечер диша със спомена за устните ти.  ще построи цял нов свят - само за двама ви. ти си неговият дом, в който вечер, докато заспива, се сгушва на дивана. ти си космос. той е звезда в черното ти. проблясва и иска да се увери, че те има. макар и наужким, макар и за малко, откраднато. игрите, смислите, позлатените усещания, когато се засичате на светофара. аз знам, при теб е различно... всяка мисъл и стремеж. за теб е истинско, за него е световъртеж. има нужда от енергия, сам не свети и се зарежда от твоята. отразява всичките ти звездни пламъци. а после си тръгва. оставя те. немееща, нечакаща, нищонеискаща и вярваща. ще те заболи ли... ако ти кажа... аз знам, че теб и така те боли.

достатъчно.

Ф.

ако можех да си татуирам нещо от живота. музиката му, вълните. сняг през октомври. дългите залези. кратките изгреви. небето, тъмнината. тихите очи на непознатите. събуждането в неделя, заспиването рано сутрин. слънцето през пердетата. летящите риби в стаята ми. ръцете ти, ръцете ти... около тялото ми. гласа ти в телефона. дълги вечери. безпаметни срещи. любимите ми. всички, които ме въздигате и ме карате да вярвам. силата на думите ми. слабостта на чувствата ми. притегателните стойности. сълзите, които се спускат чак до шията. уморените ми очи. разсеяния ти поглед, когато си с мен, но мислиш за друго. мълчанията ти, когато не знаеш какво да кажеш. притесненията ми. треперенето. запалването на последната цигара от кутията. пукането на малкият фас, който ме кара да заспивам и да пътувам. звукът от непалеща запалка. смеха ти. космите по тялото ти. меките ти мигли. хъркането ти.

татуирай ми живот. боли, но мастилото оставя красиви следи. неизтриваеми.
честит ден, в който сме заедно. все едно какъв е. първи или последен.

ти си... жив, движиш се. вълнуващ. изричащ лъжи или си откровен. 

какво се крие зад сенките на миглите ти? какво се крие от другата страна на главата ти? 

има ли залези, които очертават тялото ми? скали, които напомнят за усмивката ми. стръкчета трева, стелещи се като косата ми по раменете ти. 

искаш ли да наречем с думата любов най-тъмните си мисли? искаш ли да се полеем с разочарования? искаш ли да бъда аз, за теб, сега и тук и никога повече? или искаш да остана, да се събудим, да летим, да се замеряме с нежните си думи и нехайните си копнежи. но любовта убива тръпката. застояването е вреден метод. но искам да ти подаря няколко хубави мига. поне. мигове-вечности, които ще носиш в джоба на сърцето си. мигове, които ще ме топлят, ако един ден вече те няма. мигове, които ще са само сън. но от онези, в които не искаш да се събуждаш.

лъжища. хора от хартия. изрезки от вчерашен вестник. бягам през пукнатините на паветата. веднъж в месеца всичко е тягостно. после изгрява луна. винаги.

копнеж прецеден през марля

глупави стремежи. хората са мръсна пяна. движат се по повърхността. във всеки аспект на животите си. замерят се с несигурности, прилепват се към светлината, когато не умеят да я произведат. съществуват и пеперуди. вярвам в крилата им. разцепващи въздуха непогрешимо. има ги, раждат се или умират. 

аз съм сянка, която хвърля сянка. копнеж, прецеден през марля. въздух, създаден за извънземни дробове. които не виреят на земната повърхност. изследвате ме, нагаждате се, там, отново на повърхността. разбирате какво ме въздига, какво ме сломавя и взимате-давате. учите се или ме напускате. не вярвам на никого. не вярвам на цепнатините, на многоточията. гнездата се създават от птиците. не вярвам, че няма две еднакви чувства. доказа ми го. емоционално изнасилване, водовъртежи, стискания за врата, ръце, разперени за полет. 

приютяваш ли се често у другите? когато нямаш дом, когато малката ти нощна самота натиска клепачите ти. и музиката се влива в разстоянията помежду ни. измамно прелестни. хартията се прави от вековни дървета. не я уважаваме достатъчно. наплескваме я с егоизми. сърбящи длани, меки течения, недоносени влечения. нямам нищо, освен себе си. и никой няма да ме има. сърцето е пън, обгърнат с мъхове. страхувам се от диханията ти. страхувам се, от всеки допир. наранявания. притъпени ножове, забиват се в гладката ми кожа. сутрин успяваш да се влееш в тялото ми, но заглъхва сърцето ми с първия пролетен сняг. един път така - друг път иначе.

мъртвото утре

искаш ли да те обичам
ще издържиш ли на силните тласъци
на придошлите бури, на отливите, на мрачните мълчания
на водопадите от думи
ще издържиш ли на смеха, който напуква прозорците
на сълзите, които наводняват стаята, пръсват дограмата
и потичат по площадите.
ще издържиш ли на инфантилните стремежи,
на вечно непорастващата душа
на дребните копнежи
и бруталната последователност в любовта

лекокрилото изглежда като пухен облак, но
носи у себе си гръм и мълнии

отвъд всичко, поетът ми каза, че
лесно се живее само с плакат на фолк звезда,
в кабина на трактор

отвъд всичко има планина от свобода
и никога не се събуждаш до една и съща жена


отвъд всичко... нищо от това няма значение.
случва се, движи се, върти се, няма ден с ден еднакъв
и ние се меним със скоростта на плувнали течения
ръцете ти са топли, живи, днес. утре е мъртво, както винаги

скитнически дни, преобръщания. радости на неочаквани места. топли длани, вселената е в равновесие. недоумявам и проглеждам. събирам се, претеглям. след дълги мъчности е лесно. след стиснати устни - широко отворени. усмивка. без задръжка, без задна умисъл, без посока и тежест. леко е. светя, оглеждам се в очи, чиито цвят е без значение. с форма на бадем, окръглено се вглеждам в точката. горе някой ме обича. тичам и подтичвам след забързани стъпки. смучещи със сламка се тълпят на прага, но си тръгват, когато спра чешмата. все се опитвам да мисля за равнопоставените персонажи и за гледната точка на антагониста. той. си. има. причини. не оправдавам. рационализирам. прерязана  е невъзвратимо сребърната нишка. децата изгубиха кълбото прежда в гората, прекъсна се пътят им назад. гълъбите изкълваха пътеката от трохи. 

а някой друг има камъчета в джобовете си. застла ги. малки бели камъчета. и обеща да поправи пластмасовото ми тяло и напуканото витринено сърце. не вярвам, че някой може да те поправи. но имам вярата, че сам умееш да се поправяш.  регенериращи се органи, пътеки, мокър пясък и вятър, който пътува надалеч.