мъртвото утре

искаш ли да те обичам
ще издържиш ли на силните тласъци
на придошлите бури, на отливите, на мрачните мълчания
на водопадите от думи
ще издържиш ли на смеха, който напуква прозорците
на сълзите, които наводняват стаята, пръсват дограмата
и потичат по площадите.
ще издържиш ли на инфантилните стремежи,
на вечно непорастващата душа
на дребните копнежи
и бруталната последователност в любовта

лекокрилото изглежда като пухен облак, но
носи у себе си гръм и мълнии

отвъд всичко, поетът ми каза, че
лесно се живее само с плакат на фолк звезда,
в кабина на трактор

отвъд всичко има планина от свобода
и никога не се събуждаш до една и съща жена


отвъд всичко... нищо от това няма значение.
случва се, движи се, върти се, няма ден с ден еднакъв
и ние се меним със скоростта на плувнали течения
ръцете ти са топли, живи, днес. утре е мъртво, както винаги