Easy like sunday morning

Може би искам да се погледна в огледалото някоя сутрин и да не се позная. Да ме гледа оттам непозната жена, силна и устойчива на вятъра на Промяната. Жена, която нищо не я съсипва, нищо не я удря в сърцето, нищо не й тежи, освен собственото й Аз. Жена със черна коса и сиви метални очи, която се усмихва със старата си усмивка, но отвътре поръбеното й сърце е отдавна заспало. За всички вас. Които смучехте от него. Безполезни и незначими. Случайни непознати от улицата или тези, които се застояваха в къщата й. Тези, които вечеряха всеки ден с това сърце, тези, които нямаха умора и насита. Усмихвам се, вече някак хищно, безподобно. И студено. Не изпитвам болка, нужда, гняв... не ридая над себе си и над останките от сърцето си. Не вярвам на сълзи. Превърнала съм се в Москва. Студена и самодостатъчна. И толкова хищна. Отучила сама себе си от старите клишета. And now i`m easy... like sunday morning.

i`m not fit in my own skin

а искам да пиша, така искам
отново
седнала сама на верандата
с ягоди с кисело мляко в чашата,котката в скута ми, а вятърът се промъква в пазвата, повдига тихо нощницата
липсва ми усещането за цялост и ситост
сега съм парчета
едно от тук, друго от там
искам да ме събереш, поне за малко, да не се разпилявам по пътя на времето
да има вдъхновение, да има сбъднати копнежи
мънички, мънички, като мен самата
всички спряха да пишат, липсват ми Люляка и Зеленото момиче, а Марк също го няма тази година, все още
Липсват ми моите стихове
Изплакани и пропиляни от умората на идния ден
Липсват ми тихите възклицания под одеалото и усмивките скрити във възглавницата Липсва ми несъществуващото, което не е било и няма да бъде
Илюзорните мечти, които не спестявах на никого, освен на себе си

...RHYME 4 ME

i`m so old and i`m so stupid
feelings there are just unused
i`m so tired
i`m so wrong
people out there
can be strong

i`m an asshole
i`m a jerk
please forgive me
for that punk

this is rhyme whithout
an expectations
from my body
from my soul
and my temptations

i`m a looser dont u see me
please release me
and forget me

in my mother language
i dont trust it
so in english
can I dust it

* * *

какво като не си красива
нали той те обича
нали си му достатъчна
нали нямаш моят зъл характер
нали за всичко му отстъпваш
нали си го обгрижваш
сутрин обед вечер
какво като не си красива
слаба и висока
нали за него си една
нали на всичко отговаряш с да
нали мълчиш когато той говори
и не е нужно да ти се повтори
донеси ми чаша
лъжица
хляб
подай солта
***
бъди щастлива
и не се оплаквай
нищо, че съм зает със себе си
но не само
също
със колата
със зимните й гуми
с майка и татко
с баба
дядо
с огледалото отдясно,на което му се е напукала боята
и трябва да го пръсна утре вечер
само за осемдесет лева
с отстъпката, разбира се
ти какво си помисли
после ще ти купя рози
но само ако ми припомниш три пъти по телефона
и веднъж на живо
ах, а колко е хубаво да сме семейство
и да ми родиш деца
сега на мига
а не като нея
нали тя не искаше
сигурно защото не обича децата
незнам
а аз й дадох всичко
и сватба и направих
и поканих всичките си приятели
и приятелите на баба ми
а за тези на майка ми
се бяхме разбрали
е, не можеше да заминем на сватбено пътешествие
ама нали ни купиха кола
два дена преди сватбата
добре, че... иначе и нея трябваше да делим

и какво като не си красива
нали си мъжко момиче
и нямаш нейният зъл характер
и нейната неспирна уста
която се затваря само с шамар
единствено
но и това не е сигурно...
съсипа ми живота тя
нервите
и най-вече стомаха
получавах киселини
а ти... ще отидеш ли до аптеката, моля те
за още един талцид

не

Супер ми е болно, супер ми е тъпо, искам да изровя една дупка в земята и да плача, да викам, да крещя, да блъскам и да се противя срещу всичката тази гадост... заради всички вас, болните, плачещите, крещящите, противящите се на Тази реалност...
...
всички

прости
недорасли
болни
бедни недъгави в душата си и в тялото си
хора
на планетата
...

заради цялата нищета и сивота в зимния декемврийски ден
заради ВСИЧКО
което понякога е смешно, да
но на мен в повечето случаи ми е супер тъжно
и не го издържам
и искам да ида някъде, където това го няма
има ли такова място, кажете ми къде е?
аз не я издържам тази реалност
сериозно
наистина
немогаповече...

... а после ще заровя дупката

Време

искам да притежавам времето си. моето. моетомоетомоето собствено време. искам да правя коледни играчки и картички и сладки. и да се сгуша до теб под пухеният юрган, а навън да валииии... тихо, тихо да вали, а аз да потъвам в меките ти топли ръце. обичам те. това го знаеш.
хубава е зимата, когато чакаш за първи път снега с нетърпение (дъската и тя чака на тавана) и когато има кой да завива отвитите ти рамена. но не и просто "кой", а ти.
имаме си всичко. за коледа. и само се моля да остане.

* * *

Мушвам премръзналите си ръце в джобовете на палтото, при топлите кроасани, които току-що купих от пекарната на ъгъла. Вървя по заснежената улица, вятърът издига нагоре-надолу червеният ми вълнен шал. Сутрин в неделя. Всичко е притихнало, беззвучно вали снегът над тихите покриви.Бяла-белота. Представям си те как се гушиш във възглавницата и се свиваш на топка под одеалото, белите ти, топли бедра и косата с миризма на джинджифил и лимон.

Понякога

понякога ви чувствам близки
макар да сте далеч от мен
макар и никога да не съм ви познавала
макар и само в сънища да съм ви срещала
или отдавна да сте мъртви
или през дебрите на краткото си съществуване
за миг да сме се докоснали
през хилядите светове
безбрежни
на енергии и недомислени усещания

понякога но не и винаги
понякога не съществувате
през тънките прегради на лицата си
през непрозрачните стени на домовете си
където никой не достига
дори и моето въображение