понякога ви чувствам близки
макар да сте далеч от мен
макар и никога да не съм ви познавала
макар и само в сънища да съм ви срещала
или отдавна да сте мъртви
или през дебрите на краткото си съществуване
за миг да сме се докоснали
през хилядите светове
безбрежни
на енергии и недомислени усещания
понякога но не и винаги
понякога не съществувате
през тънките прегради на лицата си
през непрозрачните стени на домовете си
където никой не достига
дори и моето въображение
"първите" са различни от "вторите"-едните са приятелите,съратниците",а другите са тези ,които милостиво и снизходително наричаш "гадини"...обикновено безгръбначни.А оттях няма да чуеш пърхане на криле...
ОтговорИзтриванеbravo,Do
ОтговорИзтриване