превърнали сме думите в наши крехки отражения.
в продължения на ръцете ни, когато не се докосват.
свят хартиен
оригами
лястовичка
лист от тетрадка
с ръката ми в твоята
мога
да вървя до ръба на света и обратно.
или пък да скоча от там.
всичкото мастило на този свят не може
да изпише онова което е в сърцето.
очите са мощни далекогледи,
бинокли,
прожектори,
притеглят и осветяват с друг цвят - несъществуващ.
прокопават земната повърхност
до дъното на океаните
или
високо над облаците
със светлина, която е по-топла
от всяко земно чувство
Няма коментари:
Публикуване на коментар