Имаш очи на ангел и го знаеш. 

Душата ти е напръскана с кал, 

от градските улици, 

но още пазиш онази наивна детска усмивка, 

в ъгълчетата на стиснатите ти устни. 

Понякога се пързулвам по миглите ти, 

докато те гледам. 

Те са рошави и извити в края, 

така, че да ми се получи последното фиууу при спускането.

Смея се и искам да се люлея на коленете ти като четиригодишна, 

да обгърна с ръце брадата ти, 

да заровя пръсти в нея като в пухен юрган.  

И да забравя кой си и аз коя съм.