преподреждам ги.
Искам сянка да хвърлям
и сянка да ми прави,
някой хубав, в топлия следобед.
Искам, спешна нужда, да почувствам,
да се нажежавам.
Но ето, че е равно, някак.
Всичко - поносимо.
Щастието е нататък.
Щастие като тепсия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар