печката на 6, тъмното бунгало, моето затворчество и осъзнаването, че съм избрала тези тежки вериги за нещо толкова дълго като "до живот". и единствено сянка за утеха, без непосилно обезсърчаване и без надежди, че някой ще ме разбере или почувства до дъното на думите ми. щом извират от най-дълбоко, щом ги има... персонажите със собствени животи и мисли, които искат да ми споделят... е , значи не всичко е изгубено. и знам, че има хора, в този момент, които се чувстват по подобен начин... и това е нещото, което ме държи жива. и подострен е моливът ми за нови букви и словосъчетания. дишам с думи и в това единствено няма да се усъмня. никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар