намирам днес текст написан някъде в едно от хилядите тефтерчета... и виждам, че датата е същата, но от миналата година... и винаги е някак странно и унесено, когато пообщуваш с миналото аз, от което те делят... някъде към 365 дни...и знам, че нищо не се е променило, онази вътрешна сила, която ме е тласкала напред... и все пак всичко старо е умряло и е заменено от Ново:
Наливаме се в безпаметност.
Безметежни часове.
Никой не отброява времето.
Нижат се дните безкрайни.
Безпаметни и безтегловни
ми бягат и думите.
Следва тишина и кротко спокойствие.
За какво живеем, за какво сме тук...
За да сме цели, себе си
ние, нашата реалност,
сътворяваме я ден след ден.
Не се плашим лесно.
Ние сме вечни. Константни.
Скали.
Твърди и ветровити.
Никой не може да ни помести.
И всички пътища владеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар