lov...

и в значенията с които изпълваме думата любов и онова нищодругонямазначение.. сме съсипали всичкото, някъде там между първия и втория етаж на сърцата ни, сме залостили ключовете за онази силната и споделената и докатосмърттанираздели. за онази подивялата, не интересуваща се от нищо, освен от ръцете, устата, думите горят в ухото ми и те чакам или изпращам... и времето спряло и улиците незначителни и спокойствието си е отишло завинаги. и в искане и нямане сме загубили усещането за цялост, за пълнота, за мълчание и простота. но така се получава, когато пренавиеш собствените си проекции за близост и повярваш, че щастието е възможно и рамкирано в едно-единствено човешко същество, което също има своите слабости.

коледо

тази година софия, у дома. мама, тате, свет. коледен джойнт и коледни сладки. миналата имаше бъндерица и питка с непознати, които после станаха свои. липсвах дома, липсвах щолена на мама, въпреки, че ми изпрати едно голямо парче, което изядох сама... сега липсвам непознатите. които после станаха свои. и миналогодишното семейство. липсвам студената, задимена къща и малката мухлясала баня. сутрешното редене за тоалетната и мрънкането, че млякото е свършило. но... това е съществената глупост човешка. да липсваш това, което го няма. логично. весели празници на всички, където и да сте и който и отминал момент да си липсвате.