lov...

и в значенията с които изпълваме думата любов и онова нищодругонямазначение.. сме съсипали всичкото, някъде там между първия и втория етаж на сърцата ни, сме залостили ключовете за онази силната и споделената и докатосмърттанираздели. за онази подивялата, не интересуваща се от нищо, освен от ръцете, устата, думите горят в ухото ми и те чакам или изпращам... и времето спряло и улиците незначителни и спокойствието си е отишло завинаги. и в искане и нямане сме загубили усещането за цялост, за пълнота, за мълчание и простота. но така се получава, когато пренавиеш собствените си проекции за близост и повярваш, че щастието е възможно и рамкирано в едно-единствено човешко същество, което също има своите слабости.