жени

аз не искам да знам и да помня
че някога са те докосвали други ръце
аз искам да си винаги моя
кожата, очите, твоите светове
всекъмменвсекъмменвсекъмменеееее тичаййй

колкото е по-тихо, толкова си по-нежна
стопяваш ме с погледи
разсипваш ме по бедрата, лактите, дланите,
малките ти стъпала, цялата ухание, ти

обръщай пясъчния часовник през минута-две
да измамим времето, никога да не спре
мигът, мигът... затискай му очите, да не знае на къде да тръгне
всичко е така преходно, а аз...
аз искам да се заровя в твоята вечност
през реките на тоновете на гласа ти
през вечните полета на косите ти
през тънките ти китки
през височината на смеха ти
така омекотен в завивките...

 безкрайна.
 мека.
 човешка.
 материална ... направена за докосване, за усещане, гласът ти е произведен за моят слух, лицето ти за зрението ми, раменете за ръцете ми... и не искам да помня, не искам да знам... искам да потъна и да забравя всичката болка, която някога е била... всеки, който е имал разбито сърце, всяко недоволство, всяка бръчка по челото, всяка заключена врата... искам да забравя за студа, за глада, за всичко, което е там някъде.. далеч. ти си тук. останалото е мъртво.