Нова съм, цяла съм, свежа и някак детски чиста? Светлосиня, с малко скъсан чорапогащник. И пак е петък. Първоаприлски сирени, някак празнично вият във въздуха. А на мен ми е петъчно. Сутринта се събудих със стара песен, незнайно от кога пазена в подсъзнанието и думите: "както те обичам, може би се вричам на звезда, която спира своя път". Не съм го разгадала все още. Само знам, че се сънувах възрастна, можеби над шейсетгодишна жена, която среща любовта в един възрастен мъж, болен от рак. После Луната каза, че сънищата днес са минали или бъдещи прераждания. Нищо случайно, естествено. Вече не се плаша. А само се усмихвам. Свиквам с "лудостта", живея със себе си, макар да е трудно, макар, че някой някога се е опитвал да ми втълпи вини и колко е трудно да се живее с мен. Далечни чувства, които остават като белези по шията ми - невидими за чуждите очи. А за близките - грижливо скрити, докато някой не ги разкрие отново, в тиха и топла вечер, до прозореца.
И така. Опитва се нещо да надига глас в мен, сигурно защото е пролет, сигурно защото започва нов етап, отново ( животът е на прилепи и охлюви ), обаче все още го ритам по кокaлчетата и му се смея хищно. Не може да ме изненада в прозрачността си и летящите настроения. Рано или късно... ще ме изненада в гръб, предполагам.
ох, ох, ох, що не си ми по наблизо че да те ошамаря :)... или да се напия с теб:)... или да те целуна:).... или и трите заедно :)))))
ОтговорИзтриванекато за начало ето ти пълния текст
Както те обичам и в съня ти влизам,
с времето, което между нас тече.
Ще ми скъсаш копче, в бялата ми риза,
ще запее тънко влюбено щурче.
Както те обичам и подобно шемет,
старостта ми праща, своя стар сигнал.
Ще пропука съчка и ще остареем,
без да знаем с тебе за товааа.
Припев:
Както те обичам, може би се вричам,
на звезда, която свършва своя ход.
Може би умирам, както те обичам,
но смъртта е също форма на живот.
Както те обичам и подобно шемет,
старостта ни праща своя стар сигнал.
Ще пропука съчка и ще остареем,
без да знаем с тебе за товааа.
Както те обичам, може би се вричам,
на звезда, която свършва своя ход.
Може би умирам,
както те обичам, но смъртта е също форма на живот.
нататък - кой ти е казал че да се живее с който и да е жив човек е лесно!? Лесно се живее с плакат на фолкзвезда, залепен в кабината на самосвала... ако нещо се опитваше в мен да се надигне, щях да му се зарадвам ( не ме бий за цинизма, заразен съм, тази вечер бях водещ на Андрей Слабаков като си представяше книгата "разклати след употреба" :)) верно!)
освен че е на прилепи и охлюви животът е като зебра: бяла черта-черна черта - бяла черта - черна черта и накрая гъз.... най накрая - опашка :)
не обичам любими жени като теб да се оврътолват в авитаминозна пролетна меланхолия - цепи морето на живота като бюст на богиня на носа на древногръцки кораб и употребявай повече хидроксилни производни на въглеводородите
целув!
еййй... златен, златен... замесен от чисто злато и малко примеси на слънце, вода, захар и канела.. си ТИ! засенчваш публикацията ми с коментара си, защото е толкова добър, но няма как да ти се разсърдя, защото изгрява усмивката ми и стопля цялата стая .)
ОтговорИзтриванеслед такива коментари чак да му е неудобно на човек да се включи, но... да ти кажа Do, уникално звучи всичко, което прочетох като публикация в 03,10 ч /за мен това е доста съществено/ - уникално естествено и просто, същевременно свръхемоционално... някакви стари истини, древни, общовалидни - "да, и с мен се е случвало", "ох, и при мен беше така" - живот... както и да го погледнеш.
ОтговорИзтриванеблагодаря, vyly, за коментара, който пък е съществен за мен! и какво по-прекрасно от това някой да се открие, макар и в 1-2 от изреченията ми... и да знам, че отново е Пролет и не само аз съм в "прилепа" .)
ОтговорИзтриванеIlia... забравих да ти кажа.. наблизо съм ти, по-близо от колкото можеш да предположиш .))
ОтговорИзтриване