Има сиви, тъмни дни. Но те са само илюзия на душата ми.
Втълпена от празните вечери и пълните сутрини.
Има бели, светли дни. На които се радва сърцето ми.
Има теб, има мен, има мирис на кафе и на скреж.
Има сини, студени вечери.
Има жълти, тихи обеди.
Има червени и златни следобеди. И оранжеви петъци.
Има надежда, понякога рядко, търся я в скута си и
в онзи чорап до леглото.
Има и безнадежност, понякога често.
Погълнала чаршафите,завивките, банята,погълнала цялата стая.
Изяла и последната риза.
После я карам да повръщта до сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар