Мечтите се разпадат. Всеки ден.
Някой идва и те взима от мен.
Онази черна ръка, ме ограбва безпаметно.
И теб те няма. Умираш през месец и в тези малки смърти и аз изчезвам по малко.
И вярата ми за идния ден изчезва, и надеждата и търпението.
Само Любовта седи и гледа навъсено, поглежда си часовника и казва:
"Нямам време. Скоро трябва да тръгвам. Чакат ме на друго място."
Поглеждам я сърцераздирателно и я моля, да остане, поне още ден,
но тя е непреклонна. Обещавам й всичко, целият свят, казвам как
всичко ще се оправи. Но вече и тя не ми вярва. Защото теб те няма.
Остава само Сянката ти. Но нея Любовта не я харесва.
Мечтите се разпадат, а ти с треперещи ръце докато ги лепиш, усещаш как изтичат от пръстите ти превърнали се в прах. А Любовта... тя е като малко момиченце играещо си на криеница, на гоненица, без да осъзнава последствията. С чистата си усмивка и повдигане на рамене невинно, сякаш казва: "Не съм аз, ти беше!"
ОтговорИзтриване