лесно е да го кажеш, сега, когато си намерил любовта. и тя е едва на няколко месеца. пеперудена и крехка. лесно е, да вярваш в щастливия край, когато го живееш. а какво ще кажеш за десет години търсене? лутане. и сега още десет. въпреки, че всички знаем. и аз и ти знаем до съвършенство в чии ръце ще свършим малко преди финалните надписи на нашия глупав сериал.

гледам серията, в която the big напуска new work и не мога да повярвам колко всичко е същото. никой не може да те задмине по пътя. където и да си.  soul mate. 

приятно ми е и се усмихвам, когато виждам двойки, които си отиват до безумие. дори малко си приличат. хубаво е. изглежда оптимистично.

аз не губя нишката, но все повече усещам, че не е това моят път. но както винаги, всичко е временно, винаги има "изчакай", "не взимай прибързани решения"...  и за какво?  за да си удължиш ситуацията, докато окончателно дойде краят.

празници и делници

режа варени картофи и си мисля за франк синатра и васил петров. за джаза, картофите и аз. дано питката във фурната да не е твърда като космос и да става за ядене. ако не става, ще обвиня помощник готвача, този, който гледаше.

* * *
днес съм благодарна и във вихъра. правя баница с късмети. семейството е хубаво нещо. когато е до теб или когато си намериш ново.  пунктуации в края на годината. и все повече Ново.

"а в тъмните си настроения, колко светла можеш да бъдеш ти" са хубави думи, от близък приятел. със сърцето си чувствам, че не съм сама, въпреки разстоянията и усложненията. на моменти чувствам ярка топлина, която брани границите ми и  държи на ниво светлината вътре в мен. обичам да съм лична и никой да не проумява защо. обичам близостта като значение. онази деликатна и интимна близост между две човешки същества, начинът по който това ги отделя от вселената и вратите са затворени, а пътищата - чисти.

21-ви

от вчера живея в къща на два етажа. спалня, баня, хол, спалня, кухня... живея само с мъже. на сто и шестдесет километра далечина. днес вечерта е първият ми работен ден. спах до обяд, пих изстинало  кафе, чистих, закусих кекс, четох български хроники и се настанявах, обливах матрака с очертанията си. чувствам се у дома. тук, на сто и шестдесет километра, в двуетажната къща обитавана само от мъже. и от мен.

в индийския ми слънчев хороскоп, на рождената ми дата пише отвратителни приятели. още от дете съм мислила по този въпрос. преводът е лош и не се разбира дали хората родени на тази дата са отвратителни приятели или те имат такива. аз ли съм отвратителния приятел или моите приятели са отвратителни?  е, след толкова години най-сетне успях да разбера кое от двете е.  и не се чувствам наранена, нито жертва на егоистите около себе си. приемам го спокойно и осъзнато, като карма, или предначертание. но все пак обвивката ми се вледенява все повече, бетонирам очертанията си, стискайки зъби за пореден път. и за всичко обвинявам само себе си.

december

краят на годината завърта колелата си. канела, мед, кора от портокал и червено вино се смесват блудно на печката. morcheeba for all. сетивата тихо ликуват. усещането за самота се стопява. събота вечер, накъдрената ми коса, лицето ми без грим, спокойно и тихо ми е. не чакам никого. мога да изляза, мога да остана. потъвам в стари снимки, взирам се в лицето си и зная до пръсване, че болките и копнежите са все същите. и все същата сила ме е въртяла, тласкала напред. 

паля свещ и отпивам от чашата, докато мисля, за рождениците днес. все хубави хора, на хубава дата. декемврийска. прекрасно е, че ви има, че сте здрави, че празнувате, макар и далеч от мен.