* * *

всеки ден
копнежи, триеточия, мисли
ръце протегнати
безцелно или зад гърба заключени
надигат се от онези вълни, които нищо не може да усмири
да си завържа ли сама китките
от няколко часа всичко е така несломимо
но единственото, което търся е
допир, усещане, усмивка, сълза,
шепоти, настървености и някой и друг
крясък в три през ноща

ще можеш ли да ме спасиш от себе си?
от лицето в сутрешните ми кошмари
от болката да бъда аз
и да не се спирам никога
в продънени желания...
бездънни ями на сърцето
отворени очи и...
... никаква пощада

ягодов ликьор

Колко пъти трябва да разливам по пода си

ягодовия ликьор? И в чия компания...

в момента сама, ползваш за подложка

брой на L`europeo за великите любови

на корицата...незнайно кои двама влюбени

той с цигара в устата, тя загледана

през корема му

в далечината

ето ме

пристрастена към цигари и шоколад жена

пуши, пие ягодовия ликьор

смее се сама на себе си

умее се от години насам

и всичко й е някак излишно

картинката пълна или не

така я чувствам

никой ми не трябва

дрънка нещото у мен

синева.

Пея с глас... добре съм, уверявам ви

не съм луда

имам нещо

нещо, което вие го нямате

сега се замислям, че в стиха ми има

повече ти... отколкото вие

ти, си ти, сърцето ми

а, вие, сте другите

през които съм теглила чертата...

за протокола, улях леглото с ягодовия ликьор

неповторима съм.

И невероятна.

y cada día un instante volver a pensar en ti

силно, нали
всичко е със сила, с тласък
решения, чувства
вълни, придошлите бури
отново
заливат сърцето
бреговете на разума

не ми е до никого
в тази буря
освен до теб

посрещаме Дракона подобаващо със знанието, че не само времето е наше, но и всички пътища, владеем до Съвършенство. единствено Близостта има значение, в мигът когато пуква зарята и вали дъжд от шампанско. отваряме тунелите на сърцата и се смеем до изтощение. 

поглеждам през рамо към остарялата година, благодаря на небето и на земята, че се случи всичкото, че преля душата за пореден път, че ви имаше до мен. всяка клетка е любов и благодарност...миленагеоргиевамариодимитровмахимтихоловпреславвълчевбилянагюровавасилвасилевгеоргигавриловмартинкарачоровдесиславабановаивомилаивановалюбовпенчевалюбагригоровалоразейнстоянвасевцветанмилановмартингригоровмартинстойчевстеланиколоваалександракаменовабарнивманнадяпетроваюлиянпетровбояналексиевиванбобев...

тръгвам
съпроводена от една майна
зад врата

след три часа
съм в графа пристигащи
а в мен са блесна блесна блеснали житата

* * *

пишат ли пишат, боговете
мишките клечат
безпътни ветровете
обвиват се
алчна е душата
за смях
за хора
за ръце вдигнати в небето
за музиката вечна
която те държи изправен
пази да не паднеш

някой се обажда "егати гадното време"
не. гаден си ти
времето си е мечта

искам прозата да е стих. винаги.

десет години търсене, лутане
някой като теб?
нямаше смисъл
чакат ни нови десет

ще гоня сенките ти
ще ти се усмихвам отдалеч

а  "когато искам теб, ще намирам само спомени"

постоянно, всячески, винаги
безкрайно и земетръсно
си повтарям
няма смисъл
бутам те през пропастта
на съзнанието си
ей така
като стара вещ
те обичам
и те забравям
едновременно
си мой
и ничий
след месеци, търкам останките
по кожата си
от теб
не изчезват
белезите
на копнежа
ако го запаля втори път
е свършено
безкрайно 
свършено