липси

ей такапросто
безгласно
тъпо
женско
безспирно
недоволно
неволно
двуутробно
безцелно
долно
гадно
пошло
противно
леко
розово
нежно
мисловно
с ръце
със сърце
с крака
с глава
с душа
с косата, миглите, ноктите,
и подметката на обувките
със глас и без глас

те липсвам....

безкрайно.

нова си и и моямоямоямояяяяяяяя.
цялата ти.

не.

тръгвам с празен сак. няма да се връщам. ще си напазарувам там.

ти си ми любимият анимационен герой. но от 3д-то ме заболяват очите.
няма спасение.
няма и да има.
стига с тази тревожност. гледам напред.
ако те няма на хоризонта ми, няма те и в леглото ми.

такива

ти си такъв?
е, и аз съм такава.
тогава.
кога?
веднага.
няма време.
няма смисъл.
няма мисъл.
има лайна.
и няма път и няма мост.
защото си такъв.
а аз такава.
а те?
не съществуват, аз ти казах.
а скоро ти ще си при тях.
отвъд
границата
на възможностите си.

като да пишеш смси на телефон, който е спрян. като да чакаш някого да дойде пеша, от друг континент. като да се опитваш да налееш чай във вече пълна чаша (това го знаем добре). невъзможности. трудности и сложности. не можеш да привързваш друг към себе си. всеки в неговата вселена.  уж по течението на една и съща река, но...  "не можеш да влезеш два пъти в една и съща река".
заклещва се душата. за още няколко живота... като остатък, отпечатък.

стари думи. овехтели и еднакви

губя ги ежедневно

изписват се на челото ми
не мога да ги изрека
копнежът е брутален, зъл и тесен
без въздух ме оставя
друг път присядам мълчаливо
на прага на сърцето
оставям всичко точно както е
без мисъл и подредба
с едно едничко чувстване

лято

не искам да се затварям между тези стени, белите. софийско ми е. тясно.

помниш ли онзи мирис на миди, на езеро, на вода, на синьо, на зелените бири с мента, на разказите за Африка и онази случайна среща на най-пустия плаж. скачаме срещу вълните и имаме нашия ден, нашата вечер.
с раздрънкания мерцедес, караме към къщата с чардаците, безкрайните, сменят се скоростите с лявата ръка. седим между седалките. после съм изгоряла на очила и се будя красива. ти си само спомен, още на следващия ден.

" аз ще избягам, нали знаеш"
" няма проблем. аз го искам и така"

после случайни засечки, гледаме се на сфетофара през очилата, в огледалата за задно виждане. мълчим. аз с него,  ти с нея.

представяш ми я като малко дете.

"кажи добър ден, де"

аз се смея и я чувствам някак близка. смешно.

някога. в минал живот.

авокадо

глупавата тя. сама си го правиш. наистина. искаш разни неща, казваш, че нищо не искаш, говориш в някакви странности. асоциации.  пространствени абстракции. ти си  котка. а мишки бягат в очите ти. избягай на някъде или се овладей.
или пък намери някой точно толкова луд, който да разбира и последния ъгъл на тялото ти. или му дай време.
но не искаш.
последния път даваше време и на времето... ама... всичко изтече. до последната капка. остана усмивка. зелена като листо, като авокадо, като сън през май.
пазиш си я за после.