I think of you in colors that don`t exist.

11.10.2010 г.

Да

Да се блъскам между стените на собствените си емоции,
да се затварям
да чета Марк до пръсване на вътрешните ми болежки
Да се захлупя в Аз-а чрез чужди текстове,
защото само там откривам себе си
и както правеше героят в "Зимата на нашето недоволство",
да се връщам от Началото, да преповтарям...
... това, което хората обикновено отбягват в ума си като
лепкава топка с мисли, която катурваш през ръба на съзнанието си,
за да не мислиш за нея.

29.09.2010 г.

Ma boy

Cuz this is it.
Life.
Being so good.
Being so cruel.
"And I`m a tiny penny rolling up the walls inside"
Like a mother of God.
Like a sweet sixteen <3
Like a summer wave.
Like holding you, like holding me.

Happy bday my love.
and I wish... we`ll be toghether till the ends of time <3

27.09.2010 г.

за Поетесата

И тя е нарцис.
Остроумен при това.
Дълбокомислещ.
С женско начало и мъжки краища.
Говори, псува, обича, смее се.
А тиха бръчка се провира под окото й.
Но нищо.
Външността е така преходна.
И изяществото също.
Само мислите остават, да отекват по безкрайните ъгли на Вселената.

15.09.2010 г.

Глухарче

Защото... някои хора имат нежни души като глухарчета, други закоравели сърца като суров бадем.
И за вас глухарчетата....
и че аз все още мога да чувствам, и че все още не съм станала на бадем.
Амин.

п.с. И отново имам думи в главата си (йеее!!!)

4.08.2010 г.

пак любов

...и защото двама влюбени трябва да летят като в картините на Шагал...

29.07.2010 г.

И ето как се получава. Днес си тук-утре те няма. Логично?
Имах един стих, сигурно съм била на не повече от 15:

"И крачката е кратка, тъй лесна, особено ако е скок"

И това, което най-много не ти се вярва- точно това се случва. Винагивинагивинаги...
Нямам идея как.

28.07.2010 г.

Сънувам, сънувам и в сънища се губя

"Когато момче хвърли камък в Африка,
мога да се обзаложа къде ще падне."


Говориш насън. Кроасани с крем брюле. Два броя. Жега. Луна. Завеси. Стари мисли, стари миризми... напомнят на отдавна. Пица Пеперони. Въображението работи на 6... Оф, събуди се пак онова , което го бях трепала с лопата точно отгоре на главата... And I never felt like this before... It`s such a cliche... ама не е...