Chambao

Погледнах навътре в себе си и разбрах,
че твоите очи са мои очи, че твоята кожа е и моя.
Когато те чуя се радвам и в твоята усмивка се къпя
и съм част от теб!
И не си струва самото ходене...
По-добре е да вървиш, за да растеш...

run

а съм пълна от към кухи текстове и незавършени стихове.... мислех си вчера за run, run, run... lets run, baby...защо всичко трябва да е толкова трудно понякога?

Бяхме и Сме

Говоря си с призраци и офлайн абонати, които може би са ме изтрили от живота си. понеже нямам време за тях. потъвам в собствените си усещания. поредните мъгливи дни. пролет ли е? гледам като през найлоново пликче. а ти си тук, до мен... истински, истински, както никога.
спомням си, много отдавна имаше "душата ми се е разтворила като крила на кацналата пеперуда". сега чакам пътят да ме повика. сам, както винаги.
гледам лицето си в огледалото. "аз ли съм или не съм?" или "само аз съм аз"... стига с тези "Азове". Някъде четох за... "Ние". Бяхме и Сме. А лицето ми в огледалото? Подмладено. Как е възможно? Вървя напред,нали?

... пак съм на ръба

"Сърцето всеки жребий заслужава..."

Думите

И няма значение какви са лицата ни зад думите. Зад страниците, редовете, зад листовете от хартия. Дали сме хубави или грозни, дали имаме свян, когато ни гледат в очите, дълго, непознатите. Аз съм книга, аз съм дума . Аз съм лист- празен и цветен. Аз съм никоя, никоя, никоя... и всички ние. И Виргиния и Борхес. Защото е еднакво да си никой и да си някой.

И гледаме зарята през прозорчето на тоалетната.
А сме ние. Умните, талантливите.
Младите.
С широките души и топлите скутове.
Жени. Химери. Чудеса.
Една за друга вплетени. Живоносни.
От деца.

И всичко ще е розово.
И ще сме принцеси.
Ненагледни.
Воини. С лъкове.
А принцовете ще са наше бледо отражение.

Днес

И пак ми се иска да се изкача на най-високата
скала
и да изкрещя
на цялата
Вселена, че те
обичам
Любовта е невероятна
Непредсказуемица,
хитруша
променлива величина
Слабост и сила
Тишина и звук
Сляпа досадница
и Умна старица
Изтерзана понякога,
или доволно усмихната
Нося я в задния джоб
или я кътам по шепите
Тъпча я под обувките си
и я захвърлям през прозореца
на колата
в движение
После я прибирам на топло
в пазвата
И си я имам
топла, гореща
като теб самия