ягодов ликьор

Колко пъти трябва да разливам по пода си

ягодовия ликьор? И в чия компания...

в момента сама, ползваш за подложка

брой на L`europeo за великите любови

на корицата...незнайно кои двама влюбени

той с цигара в устата, тя загледана

през корема му

в далечината

ето ме

пристрастена към цигари и шоколад жена

пуши, пие ягодовия ликьор

смее се сама на себе си

умее се от години насам

и всичко й е някак излишно

картинката пълна или не

така я чувствам

никой ми не трябва

дрънка нещото у мен

синева.

Пея с глас... добре съм, уверявам ви

не съм луда

имам нещо

нещо, което вие го нямате

сега се замислям, че в стиха ми има

повече ти... отколкото вие

ти, си ти, сърцето ми

а, вие, сте другите

през които съм теглила чертата...

за протокола, улях леглото с ягодовия ликьор

неповторима съм.

И невероятна.

y cada día un instante volver a pensar en ti

силно, нали
всичко е със сила, с тласък
решения, чувства
вълни, придошлите бури
отново
заливат сърцето
бреговете на разума

не ми е до никого
в тази буря
освен до теб

посрещаме Дракона подобаващо със знанието, че не само времето е наше, но и всички пътища, владеем до Съвършенство. единствено Близостта има значение, в мигът когато пуква зарята и вали дъжд от шампанско. отваряме тунелите на сърцата и се смеем до изтощение. 

поглеждам през рамо към остарялата година, благодаря на небето и на земята, че се случи всичкото, че преля душата за пореден път, че ви имаше до мен. всяка клетка е любов и благодарност...миленагеоргиевамариодимитровмахимтихоловпреславвълчевбилянагюровавасилвасилевгеоргигавриловмартинкарачоровдесиславабановаивомилаивановалюбовпенчевалюбагригоровалоразейнстоянвасевцветанмилановмартингригоровмартинстойчевстеланиколоваалександракаменовабарнивманнадяпетроваюлиянпетровбояналексиевиванбобев...

тръгвам
съпроводена от една майна
зад врата

след три часа
съм в графа пристигащи
а в мен са блесна блесна блеснали житата

* * *

пишат ли пишат, боговете
мишките клечат
безпътни ветровете
обвиват се
алчна е душата
за смях
за хора
за ръце вдигнати в небето
за музиката вечна
която те държи изправен
пази да не паднеш

някой се обажда "егати гадното време"
не. гаден си ти
времето си е мечта

искам прозата да е стих. винаги.

десет години търсене, лутане
някой като теб?
нямаше смисъл
чакат ни нови десет

ще гоня сенките ти
ще ти се усмихвам отдалеч

а  "когато искам теб, ще намирам само спомени"

постоянно, всячески, винаги
безкрайно и земетръсно
си повтарям
няма смисъл
бутам те през пропастта
на съзнанието си
ей така
като стара вещ
те обичам
и те забравям
едновременно
си мой
и ничий
след месеци, търкам останките
по кожата си
от теб
не изчезват
белезите
на копнежа
ако го запаля втори път
е свършено
безкрайно 
свършено

освен сърцето
не ни вълнува друго

а навън е приказка
душегубна приказка
в която
искаш да се изгубиш
безкрайно

стъпките пред театъра
оказват като табелки
накъде сме поели
преди месеци

ветропоказател е дъха ти
дръж ме за ръката
да не излетя

само по рокля съм
раменете ми отчайващо голи
завий ме със себе си

и все така ме приютявай
после аз ще ти покажа коя съм
но изчакай
още малко

виждам, че все още не искаш да знаеш
тежко е
не само за теб

до тогава
ще те слушам
цялата ще съм ухо
и мечта
и завивка

ще съм река
вливам се и се разливам
по джобовете ти
по цялото Ти
отмивам се трудно и дълго
не падат така лесно азовете ми
от кожата

но така или иначе
ти сам си го избра
нали?