y cada día un instante volver a pensar en ti

силно, нали
всичко е със сила, с тласък
решения, чувства
вълни, придошлите бури
отново
заливат сърцето
бреговете на разума

не ми е до никого
в тази буря
освен до теб

посрещаме Дракона подобаващо със знанието, че не само времето е наше, но и всички пътища, владеем до Съвършенство. единствено Близостта има значение, в мигът когато пуква зарята и вали дъжд от шампанско. отваряме тунелите на сърцата и се смеем до изтощение. 

поглеждам през рамо към остарялата година, благодаря на небето и на земята, че се случи всичкото, че преля душата за пореден път, че ви имаше до мен. всяка клетка е любов и благодарност...миленагеоргиевамариодимитровмахимтихоловпреславвълчевбилянагюровавасилвасилевгеоргигавриловмартинкарачоровдесиславабановаивомилаивановалюбовпенчевалюбагригоровалоразейнстоянвасевцветанмилановмартингригоровмартинстойчевстеланиколоваалександракаменовабарнивманнадяпетроваюлиянпетровбояналексиевиванбобев...

тръгвам
съпроводена от една майна
зад врата

след три часа
съм в графа пристигащи
а в мен са блесна блесна блеснали житата

* * *

пишат ли пишат, боговете
мишките клечат
безпътни ветровете
обвиват се
алчна е душата
за смях
за хора
за ръце вдигнати в небето
за музиката вечна
която те държи изправен
пази да не паднеш

някой се обажда "егати гадното време"
не. гаден си ти
времето си е мечта

искам прозата да е стих. винаги.

десет години търсене, лутане
някой като теб?
нямаше смисъл
чакат ни нови десет

ще гоня сенките ти
ще ти се усмихвам отдалеч

а  "когато искам теб, ще намирам само спомени"

постоянно, всячески, винаги
безкрайно и земетръсно
си повтарям
няма смисъл
бутам те през пропастта
на съзнанието си
ей така
като стара вещ
те обичам
и те забравям
едновременно
си мой
и ничий
след месеци, търкам останките
по кожата си
от теб
не изчезват
белезите
на копнежа
ако го запаля втори път
е свършено
безкрайно 
свършено

освен сърцето
не ни вълнува друго

а навън е приказка
душегубна приказка
в която
искаш да се изгубиш
безкрайно

стъпките пред театъра
оказват като табелки
накъде сме поели
преди месеци

ветропоказател е дъха ти
дръж ме за ръката
да не излетя

само по рокля съм
раменете ми отчайващо голи
завий ме със себе си

и все така ме приютявай
после аз ще ти покажа коя съм
но изчакай
още малко

виждам, че все още не искаш да знаеш
тежко е
не само за теб

до тогава
ще те слушам
цялата ще съм ухо
и мечта
и завивка

ще съм река
вливам се и се разливам
по джобовете ти
по цялото Ти
отмивам се трудно и дълго
не падат така лесно азовете ми
от кожата

но така или иначе
ти сам си го избра
нали?

петък

преминавам като закъсняваща жена
по паветата и витрините
на седмицата ми
която
лети като луда
ето го четвъртъка

близките хора
са си до мен
толкова близо
защото са близки
забравям да се прибера

неземна съм днес
като виното, което погълнах вчера