тъмнината в светлата ти душичка, стопяваш ли я по малко, когато мислиш за времето прекарано на слънце? с мен и топлите ми ходила. с мен и студените ми ръце. с теб и въглените скачащи от огнището. и онази мечта за дъсчен под и бели чаршафи. яйца по арменски в пет сутринта. преспи, които се трупат пред портата и вече няма изход навън. светът е за двама, нали. и дори музика няма. само думи и хрипове. тишина смесена със скърцането на листата от книгата. гласът ти е мелодия, композирана за слуха ми. мълчанието ми е рядка скъпоценност, която успяваше да изкопаеш от недрата на най-тъмните ми места.