отказах още един грях и вече не помня колко останаха в кесията на страховете. вече не броя, не отгатвам ничии мисли, не се надявам и се опитвам да не остарея. между лутането и питането, между всички физически нужди от едно или друго тесто. вървя и все по-малка ставам с времето. не раста, а се смалявам. в копнежите и вярванията си, в душата ми отеснява, докато съм тук и сега на земята, искам да бъда другаде. в текстовете ми личи, че е една и съща - онази, дето искаше да е стена и другата, която четеше книги в библиотеката с едно момче. и двете е тя - една и съща - аз. останах някъде между стената и отминалата си реалност. няма ме. и както каза тя, и никога не ме е имало.