на мечо

защо господ се отнесе толкова студено с мен? защо реши да ми отнеме най-скъпото? но казвам си, за да се утеша - "можеше и да е по-зле". а можеше ли, наистина? да. винаги може да е по-зле. повярвайте ми.

повечето хора са егоисти, неспособни на емпатия. мъката преминава през тях като вятър. не чуват нищо, освен собствените си мисли. простотията ги е направила празни, слепи и глухи за света около тях. смъртта от друга страна е безразлична и мигновена. оставя дупка след себе си. дупка, която бавно пълня със сълзи, ден след ден. и сякаш някой ме е напуснал или съм овдовяла. но знам, че виновни няма.

вчера заспивах с мустаченото му лице, гушкащо се, меко като нищо на света, а днес няма нищо от него. само белите му косми седят навсякъде по дрехите ми и ме съсипват. и на когото и да обясня, че детето ми го няма, никой не иска да ме чуе, пазят се от мъката като от чума. случайно да не се заразят с нея.  очи като дупки и устни разтягащи се в звуци, които нямат стойност.  но тези, които умеят да обичат са тук. има ги. с кратките съобщения, малки думи, които са всичко, в момент като този.

вечер заспивам с мисълта за розовите му лапки, които до скоро се простираха върху леглото. не съжалявам за нищо. нито миг, нито ден, бяхме заедно до последно и тези осем години бяха благословени от присъствието на котешкия ми ангел. даде ми всичко, на което беше способен, че дори и повече.  никога не поиска нищо, освен целувка. никога не ме обвини, не ме нарани, не помисли за себе си. винаги тук. чака ме. мекото котешко съзнание, което бдеше над съня ми.

всеки ден ще те търся и никога няма да се откажа да те намирам. и вярвам, че някога пак ще сме заедно. знам, че ще ме търсиш през вселените, няма да ме забравиш, където и да си. защото ти си моето сърце, препълнено до последно. ти беше надежда и дом, мека защита. ти, мое малко коте,  в което живееше мъдро звездно същество. има хиляди котки, които изглеждат като теб. но ти си единствен. вътре в пухеното кожухче, биеше малкото ти сърчице, биещо с ритъма на моето сърце.  ти, с твоите човешки очи и настроения. ти, с малкото си сериозно изражение, сякаш крепиш вселената на малката си космата главичка. ти, малък ангел, който изяде всички катерички в двора. накрая теб те изядоха и кръговратът се затвори. но това беше само земната ти обвивка. а другото никой не може да ми го вземе. то ще живее в мен, докато дишам.

ти беше мечокът-принц, който ме отвежда в далечни приказни земи, на гъба си. ти беше "малкото бяло коте" от детските ми мечти. ти беше летящо създание от "приказка без край". ти беше моят дракон и вълшебносъщество,  с което свързвахме опашките и мислите си и летяхме към залеза. ти беше космически, невероятен и неповторим, майка ти беше еднорог, а баща ти ангел. времето ни изтече. до следващия път. обичам те, не ме забравяй и знай, че аз винаги ще те чакам и търся.