разораваме сърцата си,
както се разорава земя
мислейки си, че я притежаваме,
а тя нас ни притежава.
стъпваме по нея като вечни господари
без да искаме дори да знаем,
че други отдавна вече мъртви
преди нас са стъпвали така,
както ние сега
и утре, след смъртта ни,
когато дори камък
няма да напомня за съществуването ни
други ще я тъпчат с ходилата си
така,
както ние сега
разораваме сърцата си.