ще спя и ще мълча. и ще проглеждам през други нечии очи. ще се затварям и разтварям. ще погребвам - бавно, машинално - останките от буквите си. и ще се мразя и ще се обичам. ще падам и ще се изправям и за минута дори няма да се обръщам. назад, за да видя, евентуално какво е можело да стане. шушулките от неовеществените думи висят на верандата ми. вятърът ги развява като влажно пране - безразличен и отегчен, носи листа и кал. носи бури, които вдигат къщичката ми, но не я отнасят в канзас, а накрая на реката ми. където тя се влива, обратно в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар