летяща. вселена. сама. са думите, които се повтарят често тук. летяща сама през вселените. харесва ми. а колко енергия влагам, за да променя този семпъл факт. но няма нужда. нуждата е сляпа. блуждае.

сред цялата светлина, сред полетите и пропаданията, сред очите ти с неопределим цвят, сред моите на места сини, на места зелени, на места разплакани, на места смеещи се... и сред  всички останали... сред ръцете и думите, които ме притискат, затискат клепачите ми... вървят след мен или бързат на крачка отпред. сред измъркванията и измрънкванията, сред сетивността, така я определяш, сред страховете ми, сред кошмарите, сред сънищата, в които се държим за ръце... или не... сред всичко там, на дъното като безчувствен и циничен труп... лежи едно съмнение. дали е плод на болно съзнание, дали е омерзеност и мълчание, но постоянно на едно скапано шизофренично стъпало, на което всичко има смисъл и не! - нищо няма смисъл! 

и онази цветна и светла лиломисъл, сега се опитва сама да се опръска в кафяво... а денят придобива съвсем друг цвят. 

и нито една вещица няма да може да ми каже правилно ли е това или не, а аз сама ще се изям в мълчанието и в суетата си, която ме затиска с потното си, грубо... тяло.