аз и фори светулката

в седми клас харесвах момче
много го харесвах
казваше се христофор,
може би някои го помнят...
тати му викаше фори светулката.
фори беше висок и със сини очи
никога не съм харесвала синеоки,
но
него го харесах
изглеждаше ми голям
а казваха, че преди
си имал по-голямо гадже
от класа на сестра му.

и аз си имах гадже.
но го оставих без обяснения
заради фори.
високия, синеокия.
въпреки, че не смеех да го погледна
толкова много го харесвах,
че като се прибирах вкъщи
не можех да си спомня лицето му.
помнех само синьото му яке.
аз бях от най-приказливите
но щом видех фори
и млъквах.
фори се върна при неговото
по-голямо гадже.
помня как се целуваха.
а аз ...
седях и ги гледах.

след години
(мисля, че вече бях
достатъчно голяма,
за да пуша цигари,
да пия водка
и да правя секс)
с фори светулката пак се срещнахме
той беше все така висок,
синеок
а аз вече не си гълтах граматиката
като ги видех.
смеех се много
и само след няколко часа
прекарани заедно,
вече се държахме за ръце

после дойде лятото
работех в кварталния бар
фори ме взимаше вечер от работа
и ме изпращаше вкъщи
понякога ходехме у тях
и гледахме филми със сестра му
и гаджето й
майка му беше приятна жена
и много ме харесваше
(като всички майки)
няколко пъти ходихме по разни вили
с мои и негови приятели
возехме се в коли по сто човека
пиехме
пеехме
палехме огън
а вечер правехме секс
аз и фори светулката
секс като вятър
като дъжд
секс на шестнайсетгодишни
меки
бели
слети
тела
и ръце
носни кърпички
тихи стонове
и развятите борове
после спяхме
голи
преплетени
а на сутринта си събирахме презервативите
и се гледахме с махмурливи очи
и глуповати усмивки

после дойде август
той замина на море
аз останах да работя
и така се случи
че когато той се връщаше
аз заминавах
пак на море
не се засичахме в града
за около месец
но имахме телефони
първите седмици си говорехме
тихо се целувахме в слушалките
шептящи и дишащи думи
и хрипове
после той не звънна
после аз
после забравих
и така... мина месеца
мина следващия
и всичко изтече между нас
без вопъл и стон
една шестнайсетгодишна любов
недоразбрана
и спъната.
която умря още в седми клас
но ние все пак искахме да я случим
и ето, че тя ни научи
че когато не се получава
просто не става.

и един ден се срещнахме
случайно на улицата
аз с мои приятели,
той с негови
и се поздравихме вяло
като съседи
като стари познати,
които едвам помнят имената си
уж.
и днес, когато вадя този спомен
е, защото ти ми напомняш
на фори светулката.
но не защото си висок
или синеок.
напомняш ми, заради това, че
когато не те виждам
не мога да си спомня лицето ти
(явно много те харесвам)
но и  заради това, че когато
не се получава...
просто не става.