триъгълни

държиш ли главата ми между дланите си, аз знам, че ти напомням за нея. и красиво е лицето ми както никое друго в света. но пак заради нея. 

ние двете сме същества от една планета. дошли на земята, за да ви очароват, нараняват, изумяват и обичат. вас, земните. идваме и си отиваме в предсмъртните мигове на животите ви. искаме ви за малко, после бягаме през глава. когато съвършенството се окаже не достатъчно. когато космическото даде път на тленното. и тогава се настанява тишината. осезаема, заради бурята предшествала я.  оглушава те с яркото си отекване по стените. и знаеш, че път назад няма. има напред. ако една от двете ни е преди другата, втората ще те спаси. но когато изразходваш и двата куршума, всичко е приключило било е и няма да бъде. сега и завинаги, в рамките на този живот. космоса ще ни събере отново, но дано този път да сме в едно тяло и тримата.