снегът е навсякъде. в двора и по листата. козирките натежават от преспите. кучето бяга, иска да си играе със съседското. аз съм в тиха истерия от предстоящата сесия. тихо седя, пуша цигара и гледам френски авангард, за да се успокоя и настроя на честотите за писане. зимата стана като лятото ми - все по-различна с всяка следваща, все по-зашеметяваща и вдъхновена. живеем животите си в това лудо време, пресичаме площадите на града си - все така изпълнен с недоволните и искащи промяната. копнежите са в сърцата ни, а джобовете празни. от друга страна - бъчвите са пълни и не можем да се оплачем. дъската гледа през прозореца, мисли и мечтае да се засили по пистите. краката ми си спомнят разпределената тежест, водещия ляв и стягането от обувките. тялото ми облича зимното яке, но не тръгва към бъндерица, а към раковска. отново и отново. и така всеки ден. мечтая коледата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар