тези дни чета антология на българската поезия, а музата ми се сплесква като недопечен картоф. пенчо и петко са гиганти, не са "дядовците" на славейков. любен каравелов си е просто улица, сега в моята тиха празнична, предвеликденска софия. 

ще изляза по хладно, привечер, ще гледам витоша, зелена и морава, ще се смея със сродните си души, докато ти спиш. 

дишам те, ярко, дишам с твоите дробове, пускам ръцете ти и далечното между нас се завръща. но вече е само въпрос на физика. бермудския триъгълник на лявата ми буза ме завихря.