и така между делничните ни боричкания, между работата, закуската и вечерята, прането, чаршафите, парите, колата не иска да запали, млякото е свършило, някой се чувства обиден... между всичката тази плява си е отишъл един герой. фалшив или не, герой на нашето време. с неговия глас съм отгледана, с неговия опасен чар и някъде между сините му очи и тихата му усмивка, някъде там е излетял огромния му дух и е станал част от вселената. поредният. а дали е късно за друго? и стъпките му ще стоят завинаги по пясъците на сърцата ни, белязани.