пиша и не отразявам себе си. не вълнувам. преродявам. не използвам висши способи. имам само тънката обвивка на космоса. запечатала се е при раждането ми. нищо човешко не ми е чуждо. познавам слабостта. мъката, омразата, любовта. познавам и вашите слабости. човеци този път сме се родили. а колкото по се причислявам към човеците, по-горко ми става.
не навлизам на дълбоко, винаги плувам в плитки води. страхувам се от одавяне. страхувам се и от старостта. преживявам дните си. не моля за милост. всичко е каквото трябва. обливам се в сълзи, понякога. но никога не изгубвам докрай вярата. пътят е мъглив на моменти. но не забравям, че го има. умея да се лаская, да ценя себе си. умея и да забравям коя съм. понякога смело скачам от скали, друг път се крия по ъглите. отчасти непроменима съм, но се потдавам и на течения. винаги мисля, но хаос владее кожата ми. не зная дали съм жена или мъж. дали съм дете или възрастен. към коя раса ме причисляват. бяла ли е кожата или черна. усмивката ми очарова ли някого, имам ли лунички по челото и тънки ли са китките на ръцете ми. аз съм въздух и мен никога не ме имало. времето не съществува и миговете са се изпарили преди да мигнем с очи. и всичко е било само сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар