извънгалактическо

седиш в сърцето като камък. на мястото си тежиш. прицелваш се във всичките ми артерии, във вените на всяка част от тялото. вдъхвам те и те подушвам, катериш се по хълмовете ми, караш слънцата ми да залязват, да изгряват луни, а пътеките по безбройните ми планети, стръмно да криволичат. загасяш последните въглени в очите ми и запалваш пожари във върховете на пръстите. караш вселените ми да се люлеят, а стрелките в часовниците ми да се прескачат. там където потъват магнитните полета, там където гравитацията не действа, няма притегателни сили и отблъскващи се атоми. подхвърляш ме между теченията на страстта си, циментираш ставите ми по твоите очертания и се усмихваш на скърцането на костите ми. приливът наближава. той носи твоите вълни на раменете си.