не светиш днес в зелено. първи ден, от както те няма, защото освободил си се от хомота, робския.  а ние? седим и чоплим нокти зад решетките на нашия избор. временен, но продължил с години, както всяко временно решение. не ме интересува нищо вече. смешни, жалки същества. дъждът ми стана безразличен. и всичко между девет и пет часа. има смисъл единствено любовта. за пореден път ще го изрека.
ако успея да преодолея това... всичко ще бъде перфектно. няма съмнение, че друга кула пясъчна ще рухне, но... нищо не се знае.