до известна степен не мога
да потъвам докрай
в едно единствено същество
но стига ми да срещна някой
малко по-буден
за да имам пълната вечер
онази наситената с ненаситното
и така завихрена от
моите си центрофуги
виждам, че
ти си само човек, а побираш
у себе си всичко
гледам те с огромни очи
и не ми се иска да вярвам
че пак ще те срещна
за да не спукам
балона мехурен
на първоначалното
усещане за сплетеност
взаимност
вечност
Няма коментари:
Публикуване на коментар