нечакано, непредизвикано-мълчанието ти премина всяка граница.
отвъд сините планини. през девет земи в десета.
стопявам ледове, руша високи манастири.
"но аз самата, аз самата... съм много глупава,
когато в усмивката си се засмея,
и като птица на четири клона се люлея..."
"аз съм в теб, ти си в мен...
отпреди..."
знам. аз всичко вече знам. и това знание е тежко.
всичко е друго сега.
кога ще съм "жената, заради, която ще застреляш президента".
не сега. не и утре.
няма нужда. нуждата е стара.
едноока. недовижда, милата, горката.
другостта? е в мен.
"като път, изгубен път.... и няма връщане."
а аз умея да обичам.
някои могат да плуват,
да летят,
да рисувят,
да готвят,
да приспиват деца,
да пеят на глас,
да се борят,
... аз умея да обичам.
но и за това се искат двама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар