саундтрак

Като издишам дима от цигарата имам еднакво изражение всеки път

като поглеждам в очите ти, сините, търся облаци и вселени

и усещам само теб в цялата стая

другите са фон

мислите и гласовете им са саундтрак на смеха ни

после те обичам цялата, цялата, с всеки атом до последния косъм

на косата, до последната мигла на очите, до последната звънтяща дума

в ушите

Когато отварям очи сутрин искам да ми е тихо

искам да стъпваш в мен предпазливо
като в храм
да се спираш тихо до свещниците
и да присядаш нежно на пейките по ъглите
после да разтваряш с дъха си и последния спомен
от сънищата, бавно да ме извикваш в тази реалност
докато правиш кафето и ме поглеждаш крадешком иззад хладилника

През деня ти си моят саундтрак, обаче

звучиш в ушите ми при всеки удобен момент

и пиша за теб през всяка пауза за кафе и цигара

измислям те в стихове, дълбая лицето ти по белия лист

и те пазя за себе си до вечерта

когато ще ме имаш за себе си

Паля цигара и те гледам с крайчеца на окото си

пееш отново някаква стара филмова музика

докато приготвяш вечерята

затваряш шкафовете с крак

а аз тихо си мисля, че обичам онази извивка на врата ти

която не съм виждал никъде, никога

и у никоя