а има ли нещо по непонятно или вълшебно
по безгрижно или естествено
от безкрайната близост на четири очи
от безвремието, което обхваща ноща
от това, че всичко е мълчание,
стенание
между четири стени
и една завивка в двадесет и три
и трамваят тупти по релсите
и няма значение ничие
мнение
нямат значение хорските глави
защото ние не съществуваме
аз или ти
защото вие не съществувате
той или тя
защото има само една линия
на безкрайността
и тя се побира в няколко мига
преди да заспя