отдавна не съм пушила така в стаята си, на светлината на лампата образите стават магични. вие се кълбото на дима и плете на една кука спомени от миналото. музиката ме държи опряна до стената. колко сладко е да си спомняш за болката, когато вече не си в неин плен. пипалата на забравата ме отведоха на сигурно място, чак на другия бряг. останало е само едно малко зрънце в корема, което е готово да прорасне, ако пак се появят наченки на страдание. но времето обвива в безразличие и любовта по невидимите ръце се стопи. хиляда нощи заспивах с безплътното лице на възглавницата си, целувах вятърните му устни и заспивах в прегръдката на небивалото. сега си мъртъв призрак на мъртвите копнежи. простреляни през корема, лежат на някоя пътека, далеч от мен, в друга вселена. път пореден аз съм спасена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар